evidence

evidence
{'evidəns}
I. 1. данни, факти, доказателство, доказателства (of, for), юр. свидетелски показания
piece of EVIDENCE юр. доказателство, улика
to call in EVIDENCE призовавам за свидетел
to bear/give EVIDENCE давам показания, свидетелствувам
the ship bore EVIDENCE of the severity of the storm състоянието на кораба показваше колко силна е била бурята
to take someone's EVIDENCE изслушвам/снемам нечии показания
2. очевидност
to be in EVIDENCE налице съм
to be very much in EVIDENCE изпъквам, правя впечатление, хвърлям се в очи
he was nowhere in EVIDENCE никъде го нямаше, никъде не се виждаше
3. юр. свидетел
to turn King's/Queen's/ам. State EVIDENCE свидетелствувам срещу/предавам съучастниците си
II. v доказвам, показвам, служа за доказателство
* * *
{'evidъns} n само sing 1. данни, факти, доказателство, доказ(2) {'evidъns} v доказвам; показвам, служа за доказателство.
* * *
явност; указание; улика; свидетелствам; очевидност; доказателство;
* * *
1. he was nowhere in evidence никъде го нямаше, никъде не се виждаше 2. i. данни, факти, доказателство, доказателства (of, for), юр. свидетелски показания 3. ii. v доказвам, показвам, служа за доказателство 4. piece of evidence юр. доказателство, улика 5. the ship bore evidence of the severity of the storm състоянието на кораба показваше колко силна е била бурята 6. to be in evidence налице съм 7. to be very much in evidence изпъквам, правя впечатление, хвърлям се в очи 8. to bear/give evidence давам показания, свидетелствувам 9. to call in evidence призовавам за свидетел 10. to take someone's evidence изслушвам/снемам нечии показания 11. to turn king's/queen's/ам. state evidence свидетелствувам срещу/предавам съучастниците си 12. очевидност 13. юр. свидетел
* * *
evidence[´evidəns] I. n 1. доказателство, доказателства, указания, данни, факти; юрид. свидетелски показания; there was no \evidence of his presence there по нищо не личеше, че е бил там; there is no \evidence of burglary няма данни за кражба с взлом; няма основание да се счита, че има кражба с взлом; to fly in the face of the \evidence отричам въпреки очевидните факти; piece of \evidence юрид. доказателство; улика; to call in \evidence извиквам (в съда) за даване на показания; призовавам за свидетел; to bear (give) \evidence давам показания, свидетелствам; circumstantial \evidence косвени доказателства; cumulative \evidence съвкупност от доказателствата (уликите); presumptive \evidence показания, основани на предположения (догадки); oral \evidence устни показания; written (documentary) \evidence, \evidence in writing писмени показания; to take s.o.'s \evidence изслушвам (вземам, снемам) показанията на някого; to get \evidence намирам доказателства; 2. очевидност, явност; to be in \evidence налице съм; lawlessness was particularly in \evidence in the town беззаконието се виждаше особено в градовете; to be very much in \evidence изпъквам; 3. юрид. свидетел; \evidence for the prosecution (defence) свидетел на прокурора (защитата); to turn queen's (king's) \evidence, to turn state's \evidence свидетелствам срещу съучастниците си; разг. предавам съучастниците (другарите) си; 4. тех. (експериментални) данни, показания; II. v 1. служа за доказателство; доказвам; 2. свидетелствам; 3. показвам; he \evidenced no talent for music той не показа никаква музикална дарба.

English-Bulgarian dictionary. 2013.

Игры ⚽ Нужен реферат?
Synonyms:
, , , , , , , ,


Look at other dictionaries:

  • evidence — ev·i·dence 1 / e və dəns, ˌdens/ n [Medieval Latin evidentia, from Latin, that which is obvious, from evident evidens clear, obvious, from e out of, from + videns, present participle of videre to see]: something that furnishes or tends to furnish …   Law dictionary

  • ÉVIDENCE — Elle est souvent définie comme une certitude immédiate: si un objet est donné, si l’on a présenté à l’esprit la signification d’une proposition bien formée, on n’en doute point, on les saisit d’emblée, ils paraissent évidents. En fait, le… …   Encyclopédie Universelle

  • Evidence — Ev i*dence, n. [F. [ e]vidence, L. Evidentia. See {Evident}.] 1. That which makes evident or manifest; that which furnishes, or tends to furnish, proof; any mode of proof; the ground of belief or judgement; as, the evidence of our senses;… …   The Collaborative International Dictionary of English

  • evidence — ev‧i‧dence [ˈevdns] noun [uncountable] LAW information or facts given in a court of law to prove that someone is guilty: • He refused to give evidence at the trial. * * * evidence UK US /ˈevɪdəns/ noun [U] LAW ► objects, documents, official… …   Financial and business terms

  • Evidence — Основная информация Полное имя …   Википедия

  • evidence — n Evidence, testimony, deposition, affidavit are, in their legal senses, closely related but not synonymous terms. The last three designate forms of evidence, or material submitted to a competent legal tribunal as a means of ascertaining where… …   New Dictionary of Synonyms

  • evidence — ► NOUN 1) information or signs indicating whether a belief or proposition is true or valid. 2) Law information used to establish facts in a legal investigation or admissible as testimony in a law court. ► VERB ▪ be or show evidence of. ● in… …   English terms dictionary

  • evidence — Evidence. s. f. Qualité de ce qui est évident. Cela paroist avec évidence. l évidence d une proposition, d une verité, d une fausseté. On dit, Mettre en évidence, pour dire, Faire connoistre clairement, manifestement …   Dictionnaire de l'Académie française

  • Evidence — (* 10. Dezember 1976 in Los Angeles, Kalifornien; bürgerlich Michael Perretta) ist ein US amerikanischer Rapper und Hip Hop Produzent. Er ist Mitglied der Gruppe Dilated Peoples …   Deutsch Wikipedia

  • evidence — [ev′ə dəns, ev′ədens΄] n. [ME < OFr < L evidentia < evidens, clear, evident < e , from + videns, prp. of videre, to see: see WISE2] 1. Archaic the condition of being evident 2. something that makes another thing evident; indication;… …   English World dictionary

  • Evidence — Ev i*dence, v. t. [imp. & p. p. {Evidenced}; p. pr. & vb. n. {Evidencing}.] To render evident or clear; to prove; to evince; as, to evidence a fact, or the guilt of an offender. Milton. [1913 Webster] …   The Collaborative International Dictionary of English

Share the article and excerpts

Direct link
… Do a right-click on the link above
and select “Copy Link”